Политическа икономика

Posted on by
Reply

Политическата икономия е изучаване на производството и търговията и техните отношения със закона, обичаите и правителството; и с разпределението на националния доход и богатство. Като дисциплина политическата икономия възниква в моралната философия през 18-ти век, за да изследва управлението на богатството на държавите, като „политически“ означава гръцката дума „политика“, а „икономика“ означава гръцката дума οἰκονομία (управление на домакинството). Най-ранните трудове по политическа икономия обикновено се приписват на британските учени Адам Смит, Томас Малтус и Дейвид Рикардо, въпреки че са предшествани от работата на френските физиократи, като Франсоа Кене (1694–1774) и Ан-Робер-Жак Тюрго (1727–1781). Има и традиция, която е почти толкова дълга, на критика на политическата икономия.

В края на 19 век терминът “икономика” постепенно започва да замества термина “политическа икономия” с възхода на математическото моделиране, съвпадащ с публикуването на влиятелен учебник от Алфред Маршал през 1890 г. По-рано Уилям Стенли Джевънс, привърженик на математическите методи, приложени към предмета, застъпиха икономиката за краткост и с надеждата терминът да стане „признато име на наука“. Показателите за измерване на цитати от Google Ngram Viewer показват, че използването на термина “икономика” започва да засенчва “политическата икономия” около 1910 г., превръщайки се в предпочитания термин за дисциплината през 1920 г. Днес терминът “икономика” обикновено се отнася до тясното изследване на икономиката липсват други политически и социални съображения, докато терминът “политическа икономия” представлява отделен и конкурентен подход.

На обикновен език „политическата икономия“ може просто да се отнася до съветите, дадени от икономисти на правителството или обществеността относно общата икономическа политика или относно конкретни икономически предложения, разработени от политолози.[6] Бързо разрастващата се мейнстрийм литература от 70-те години на миналия век се разшири отвъд модела на икономическа политика, в който планиращите максимизират полезността на представителен индивид, за да изследват как политическите сили влияят на избора на икономически политики, особено що се отнася до разпределителните конфликти и политическите институции.

Предлага се като самостоятелна област на обучение или се предлага по икономика или политически науки в някои институции, включително Харвардския университет, Принстънския университет, Лондонското училище по икономика, Станфордския университет, Чикагския университет и др.
A1A2A3A4A5A6A7A8A9A10A11A12A13A14A15A16A17A18A19A20A21A22A23A24A25